Дефицит на желязо при жените: Специалист споделя какво трябва да знаете!

Защо тялото ни се нуждае от желязо?

Според Германското дружество за хранене (DGE) желязото е един от жизненоважните микроелементи, които тялото не може да произведе самостоятелно. По-голямата част от желязото в тялото се намира в хемоглобина на червените кръвни клетки. Съществуват и запаси от желязо в черния дроб, далака и костния мозък. Освен това желязото се съдържа в миоглобина, червения мускулен пигмент.

„Задачата на хемоглобина е да транспортира кислород от белите дробове към нашите органи и мускули. При липса на желязо, този процес се затруднява“, обяснява д-р Лунцер-Мюл. Освен това, желязо е необходимо за производството на енергия в клетките, за работоспособността на мускулите, за имунната система и различни метаболитни процеси. Така желязото е важно, наред с други неща, за синтеза на ДНК и метаболизма на витамини А, D и К.

Как се разпознава недостигът на желязо?

„Оплакванията при недостиг на желязо често се развиват постепенно и невинаги са ясно изразени“, казва експертката. Умора, намалена издръжливост или проблеми с концентрацията понякога се приписват на други причини, като напрегнато семейно ежедневие с малки деца, прекалено много „умствен товар“ или липса на сън.

Следните симптоми са типични при недостиг на желязо:

• необичайна или продължителна умора
• проблеми с концентрацията и „мозъчна мъгла“
• по-ниска физическа издръжливост
• главоболие или световъртеж
• сърцебиене или задух при натоварване
• бледост
• косопад и чупливи нокти
• напукани крайчета на устните
• неспокойни крака, особено вечер
• повишена податливост на инфекции

Кои кръвни показатели показват недостиг на желязо?

Серумното ниво на желязо показва текущото количество желязо, което циркулира в кръвта – или в несвързана форма, или свързано с транспортни протеини. „Серумното ниво на желязо само по себе си обаче е малко информативно, тъй като силно варира“, обяснява д-р Лунзер-Мюл. „Една стойност никога не трябва да се оценява изолирано. Също така референтните стойности могат да се различават в зависимост от лабораторията.“

Най-важният показател за съхранение на желязо е феритинът. Той показва колко добре са запълнени запасите от желязо в организма. При здрави възрастни стойност на феритин под 15 µg/l според критериите на СЗО се счита за индикация за празни запаси от желязо. Много специалисти обаче оценяват вече стойности под около 30 µg/l като твърде ниски при наличие на оплаквания. „Точната оценка зависи от симптомите, лабораторните стойности и индивидуалната ситуация“, подчертава гинеколожката.

Феритинът може да се увеличи при възпаления, инфекции или определени хронични заболявания. „На пръв поглед нормална стойност може да прикрие недостиг“, предупреждава експертката. При възпалителни заболявания според СЗО вече стойност на феритин под 70 µg/l може да бъде съвместима с недостиг на желязо.

Освен феритина се разглеждат и други кръвни показатели:

• хемоглобин (Hb) показва дали вече има анемия. „При не бременни жени СЗО говори за анемия при стойности под 12 g/dl. По време на бременността границата е по-ниска и зависи и от стадия на бременността“, обяснява гинеколожката.
• средният корпускуларен обем (MCV) и средното корпускуларно съдържание на хемоглобин (MCH) описват размера или съдържанието на хемоглобин на червените кръвни клетки. При продължителен недостиг на желязо и двата показателя често са понижени.
• насищане на трансферина показва колко от транспортния протеин трансферин всъщност е натоварен с желязо. Ниско насищане подкрепя диагнозата.
• с-реактивен протеин (CRP) е най-важният лабораторен показател в кръвта за откриване на възпаления. Те могат да изкривят стойността на феритина.

Недостиг на желязо vs анемия

„При недостиг на желязо първоначално запасите от желязо са намалени. Анемия от недостиг на желязо се развива по-късно, когато тялото вече не може да произвежда достатъчно хемоглобин и червени кръвни клетки“, обяснява гинеколожката.
При изразена анемия могат да се появят симптоми като задух, сърцебиене, силна слабост или проблеми с кръвообращението. „Такива оплаквания трябва своевременно да бъдат разгледани от лекар“, предупреждава гинеколожката.

Какви са причините за недостиг на желязо?

Според Германското дружество по хранене (DGE) бебета, деца и юноши, жени преди менопаузата, бременни, спортисти и лица, които често даряват кръв, са в рисковите групи. Хората, които се хранят вегетариански или вегански, трябва особено да обръщат внимание на балансиран хранителен режим и достатъчен прием на хранителни вещества. Хронично-възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт (например болест на Крон или цьолиакия) могат да доведат до недостатъчна абсорбция на хранителни вещества от храносмилателната система. Също така след операции на стомаха или червата усвояването на желязо може да бъде намалено. При хронични възпаления (например хронични бъбречни, стомашно-чревни и белодробни заболявания), рак и затлъстяване освобождаването на съхранено желязо от тъканите в кръвния поток може да бъде нарушено. Тогава се говори за функционален недостиг на желязо. Недостиг на желязо може да бъде причинен и от кръвозагуба при инциденти или раждания, както и от незабелязани кръвозагуби в стомашно-чревния тракт.

Недостиг на желязо при жени

„При жените редовната кръвозагуба е една от най-честите причини за недостиг на желязо“, казва гинеколожката. Особено застрашени са жени и момичета с много дълги или силни менструации. Защото с всеки милилитър кръв се губи и желязо. По време на бременността и кърменето нуждата от желязо също е значително увеличена.

Кога може да се говори за твърде силна менструация?

При хиперменорея има абнормално силна менструация. Но какво всъщност е твърде много кръв и какво е нормално? И как изобщо може да се определи количеството кръв? „В ежедневието никой не трябва да измерва количеството кръв до милилитър“, обяснява д-р Лунзер-Мюл. „Решаващо е колко силно кръвотечението засяга живота. Медицински менструацията се счита за силна, ако загубата на кръв ограничава физическите, социалните или професионалните дейности.“

Типични индикации за силна менструация са:

• превръзката или тампонът трябва да се сменят вече след един до два часа.
• два менструални продукта трябва да се използват едновременно, например в допълнение към менструална чашка и прокладка.
• кръвотечението продължава повече от седем дни.
• появяват се големи кръвни съсиреци.
• дрехи или спално бельо се оцветяват с кръв въпреки предпазване по време на менструация.
• спорт, работа или други дейности се избягват поради кръвотечението.
• по време или след менструацията се появяват силна умора, замайване или задух.

„Много силна менструация не е нещо, което една жена трябва просто да изтърпи“, подчертава гинеколожката. „Зад нея могат да стоят например хормонални нарушения, миоми, полипи, аденомиоза или по-рядко нарушения на кръвосъсирването.“ Затова момичета и жени с оплаквания трябва да установят и лекуват причината с гинеколог.

Ролята на желязото при забременяване и по време на бременност

Достатъчният прием на желязо е много важен при желание за дете и по време на бременност. „Недостигът на желязо не пречи автоматично на забременяването. За организма обаче е значително по-добре да започне с добре запълнени запаси“, обяснява гинеколожката.

Идеално е запасите от желязо да се проверят преди бременността, особено при силна менструация, веганско или вегетарианско хранене, предишен недостиг на желязо или изразена умора. По време на бременността кръвната картина се контролира редовно. „При повишен риск или необичайна стойност на хемоглобина трябва допълнително да се определи стойността на феритина“, казва д-р Лунцер. По време на бременността нуждата от желязо се увеличава, тъй като трябва да се образува повече кръв, за да се снабдяват плацентата и бебето. При анемия от недостиг на желязо количеството на млякото може да бъде намалено. Железните препарати обаче не трябва да се приемат на собствена глава с висока доза. „Дозата, препаратът и продължителността на терапията трябва да се съгласуват с лекуващия лекар“, подчертава гинеколожката.

Как може да се лекува недостигът на желязо?

Железни инфузии и железни препарати

Кога може недостигът на желязо да се лекува с хранителни добавки и кога е необходима желязна инфузия? „При лек до умерен недостиг на желязо, таблетките с желязо обикновено са първият избор“, обяснява експертката. „Важно е да се избере подходящ препарат с терапевтично достатъчно количество елементарно желязо. Обикновен мултивитаминен препарат обикновено не е достатъчен за лечение на истински недостиг.“
Таблетките желязо обаче не се понасят добре от всички хора. Те могат да причинят гадене, коремни болки, запек или диария. Тъмното оцветяване на изпражненията обикновено е безобидно. „Коя дозировка и кой ритъм на приемане са уместни, трябва да се реши индивидуално за всеки пациент“, казва д-р Лунцер-Мюл.

Интравенозна железна инфузия е особено полезна, когато:

• оралните препарати не се понасят въпреки адаптацията
• желязото не се усвоява достатъчно през червата
• значителен недостиг трябва бързо да се компенсира
• има изразена анемия
• продължават да се появяват значителни кръвозагуби или
• лечението с таблетки не е достатъчно ефективно.

„Инфузията обаче не е уелнес лечение срещу неспецифична умора“, подчертава гинеколожката. „Тя трябва да се прилага само след потвърдена диагноза, изчисляване на нуждите от желязо и медицинска оценка на ползите и рисковете. Също така след успешното лечение е важно да се изясни защо е възникнал недостигът – иначе скоро запасите ще бъдат отново изчерпани.

Диета, богата на желязо

Желязото не може да бъде произведено от самия организъм. Затова трябва редовно да се набавя чрез храната. Според Немското общество за хранене (DGE) организмът усвоява желязото от животински източници по-добре, отколкото от растителни. Затова желязото се счита за критичен хранителен елемент при вегетарианско или веганско хранене. Консултация с диетолог е препоръчителна. Ако обаче растителните източници на желязо са внимателно подбрани, може да се постигне подобен или дори по-висок прием на желязо в сравнение с хората, които консумират месо.

Добри източници на желязо са пълнозърнестите продукти, месото (особено вътрешности като черен дроб и бъбреци), бобови растения (напр. леща, боб и грах), зелени листни зеленчуци (напр. спанак и зелена салата) и ядки и семена (напр. тиквени семки и кашу). Също така, гъбите и черният шоколад имат високо съдържание на желязо, но не трябва да се консумират в големи количества. Витамин C подобрява усвояването на желязото, докато определени растителни съставки, наречени полифеноли (напр. в кафето и черния чай) възпрепятстват усвояването на желязото.