Силата на хормоните: Как влияят на съня, настроението и тялото ни

Резюме Хормоните влияят върху множество функции и процеси в организма. Проф. д-р Петра Стуте обяснява в книгата си как те регулират съня, метаболизма и настроението. Хормоните са химически вестоносци, които се произвеждат от жлезите и достигат до различни части на тялото чрез кръвта. Хормони като инсулина и тези на щитовидната жлеза Т3 и Т4 играят важна роля за метаболизма. Сънят оказва силно влияние върху хормоналния баланс, а мелатонинът и кортизолът участват в регулирането на денонощните ритми. Хормоните действат и върху мозъка, като влияят на паметта и настроението. Редовният начин на живот с достатъчно сън и движение може да помогне за поддържането на нормалния хормонален баланс.

Това резюме е генерирано с помощта на изкуствен интелект и е прегледано от човек.

Хормоните са отговорни за много повече от репродуктивното здраве и менопаузата. И до днес науката открива нови факти за тях и разкрива все повече за това колко тясно са свързани със сънят, метаболизмът, настроението и здравето ни. Научете повече за тях и за ролята им в организма.

Проф. д-р Петра Щуте посвещава професионалната си работа на изследването на хормоните.

Спали сте лошо. Още на закуска имате желание за сладко. Следобед Ви наляга умора. Вечер сте изтощени, но все пак будни. Мнозина биха обяснили подобни дни със стрес, напредването на възрастта или липсата на дисциплина. Но всъщност често зад всичко това стоят хормоните. Те се произвеждат от различни жлези и органи, като например от щитовидната жлеза, панкреаса, надбъбречната жлеза или яйчниците. Чрез кръвообращението те достигат до всеки ъгъл на тялото. За да реагира една клетка на даден хормон, тя се нуждае от подходящ рецептор – подобно на ключ и ключалка: само когато двете си паснат, химическите посредници могат да разгърнат действието си.
„Хормоните управляват практически всички важни функции на тялото“, казва гинеколожката проф. д-р Петра Щуте, която изследва хормоните повече от две десетилетия. „Те определят дали изпитваме глад, колко концентрирано работим и колко добре можем да се справяме с натоварването. Дори отношенията ни с другите хора и усещането ни за благополучие се влияят от тях.“ Особеното е, че хормоните са част от сложна мрежа, която свързва многобройните процеси в тялото. Това е особено ясно при някои основни хормони. Например, прогестеронът, естрогенът и тестостеронът са известни най-вече с ролята си при възпроизводството – но те действат далеч извън него.

Когато метаболизмът излезе от равновесие

Защо някои хора напълняват по-бързо от други, въпреки че се хранят по един и същи начин? Защо след парче торта едни се чувстват изпълнени с енергия за дълго време, а при други настъпва още по-продължителен спад на силите? Когато става въпрос за тегло и метаболизъм, много хора първо мислят за калории. Това не е погрешно, но обяснява само част от картината. Хормоните, сънят, физическата активност, стресът и генетичните фактори също влияят върху начина, по който организмът обработва храната. Затова и двама души могат да реагират различно на една и съща храна, подобна диета и калориен прием. Инсулинът играе ключова роля. Хормонът гарантира, че захарта от кръвта попада в клетките и там се използва като енергия. Ако това взаимодействие не функционира оптимално, тялото произвежда все повече инсулин, за да поддържа стабилно нивото на кръвната захар – и метаболизмът все повече излиза от равновесие.

Щитовидната жлеза също участва активно. Тя произвежда хормоните Т3 и Т4, които влияят на метаболизма на почти всички клетки в тялото. Те определят колко енергия изразходва тялото, колко бързо работят органите и колко активни се чувстваме. Ако щитовидната жлеза работи на ниски обороти и произвежда твърде малко хормони, засегнатите се чувстват уморени, без енергия и по-често усещат студ. (тук можете да научите повече за хипотиреоидизъм).
Дори проблеми с концентрацията, сухата кожа, косопадът или необяснимото покачване на теглото могат да бъдат признаци на понижена функция на щитовидната жлеза – симптоми, които са много подобни на тези по време на хормоналните промени. Особено при жени на средна възраст тези оплаквания често се приписват прибързано на менопаузата. „Много хора първо мислят за менопаузата“, казва Щуте. „А всъщност често си струва да се обърне внимание и на щитовидната жлеза.“ Заболяванията на щитовидната жлеза се срещат значително по-често при жените, отколкото при мъжете, и честотата им се увеличава с възрастта.

Научете повече за това как можете да регулирате нивата на щитовидни хормони .

Сънят: тайният команден център на хормоните

Едва ли има нещо, което да влияе толкова силно върху хормоналния ни баланс, колкото сънят. „Добрият сън е изключително важен за повечето хормонални системи“, казва експертката. Много хормони се отделят именно през нощта или следват много прецизен ритъм на редуване през деня и нощта.

Докато спим, например, хормоните на растежа подпомагат процесите на възстановяване. Мозъкът обработва преживяното и прехвърля новата информация в дългосрочната памет. В същото време той се „почиства“ по-интензивно и отпадните продукти от обмяната на веществата се отстраняват по-ефективно. По време на сън се регулират и хормоните, които контролират апетита, метаболизма, функциите на имунната система и реакцията на организма към стрес. Липсата на сън може да има сериозни последствия: от неустоим глад и наддаване на тегло до проблеми с концентрацията и намалена устойчивост на стрес.

В баланс: Колкото по-добре разбираме действието на хормоните, толкова по-добре можем да подпомагаме организма във всички етапи от живота.

Особено важен през нощта е хормонът мелатонин. Той сигнализира на организма, че е време за сън, и помага на множество биологични процеси да се адаптират към редуването на деня и нощта. В крайна сметка през деня се променят усещането за глад, телесната температура, производството на хормони и активността на метаболизма. Учените наричат тези процеси циркадни ритми, а в ежедневието те са известни и като вътрешния часовник на организма. Затова е особено важно да поддържаме възможно най-ясен ритъм: „Сутрин в очите ни в идеалния случай трябва да попада много дневна светлина. Вечер, напротив, мозъкът ни се нуждае от тъмнина, за да произведе необходимото количество мелатонин“, обяснява Щуте.
Който гледа екрани до късно през нощта или ппроменя часовете си за лягане и ставане, по-лесно нарушава тези фино настроени процеси. Докато мелатонинът въвежда нощта и настройва тялото за сън, сутрин кортизолът поема щафетата. Този жизненоважен хормон гарантира, че се събуждаме с енергия и можем да реагираме на предизвикателства.
Обикновено кортизолът следва определен ритъм: сутрин нивото му се повишава, през деня спада. Вечер и нощем трябва да е възможно най-ниско. Едва тогава мелатонинът може да разгърне своето действие, подпомагащо съня. Проблематично е, когато стресът вече не е изключение, а постоянно състояние, което предизвиква постоянно освобождаване на кортизол. Тогава много хора трудно заспиват и спят през нощта. В същото време, липсата на сън отново променя регулирането на кортизол и други хормони.
Затова хората, които спят лошо, реагират по-чувствително на натоварване – един хормонален порочен кръг. „Ако стресовата ни система е активирана постоянно в продължение на седмици или месеци, това може да има негативни последици като нарушения на съня, проблеми с концентрацията, промени в настроението и покачване на тегло“, казва Щуте.
Добрата новина е, че който иска да подобри хормоналния си баланс, обикновено не трябва да се обръща към медикаменти. Често класическите методи помагат най-добре: възможно най-редовен жизнен ритъм, сън, движение. Дори ежедневните разходки могат да помогнат за възстановяване на равновесието на стресовата система.

В режим на стрес: Състояния на изтощение, нарушения на съня – за такива оплаквания могат да бъдат виновни нарушенията в хормоналния баланс.

Защо хормоните влияят и на мозъка

Когато става дума за естроген, повечето хора се сещат за плодовитост, цикъл или менопауза. Но действието на този хормон далеч не се ограничава с това. „Естрогенът влияе на паметта, концентрацията, вниманието и настроението“. Освен това, той подпомага комуникацията между нервните клетки и стимулира кръвообращението в определени области на мозъка. Затова много жени забелязват промени в умствените си способности по време на менопаузата. Те могат да се концентрират по-трудно или да се чувстват по-малко устойчиви в сравнение с преди. Причината е, че по време на този етап нивата на естроген първо варират силно, а след трайно нямаляват. Нарушения на съня, горещи вълни или стрес могат да засилят проблемите с концентрацията. В тези случаи експертите говорят и за т.нар. „мозъчна мъгла“ (brain fog). Въпреки това, не трябва автоматично всичко да се приписва на хормоните. „За такива оплаквания могат да са отговорни различни причини“, подчертава Щуте, като например липса на сън, психически натоварвания или заболявания на щитовидната жлеза. Хормоните управляват много неща: сън, мислене, хранене, чувства и стареене. Но те не определят всичко. Колкото по-добре разбираме как действат вътрешните химични вестители на тялото, толкова по-ясно става, че зад много ежедневни оплаквания стоят не само стресът или напредването на възрастта.

Женският цикъл: Кои хормони са важни в различните етапи?

20-те: Естроген, прогестерон, тестостерон и DHEA са на високо ниво. Много жени преживяват този период от живота като сравнително стабилен в хормонално отношение.
30-те: При много жени на преден план са плодовитостта, бременността и кърменето. Същевременно професионалните ангажименти, семейството и недостигът на време могат да повлияят на съня и хормоналния баланс.
40-те: Нивата на хормоните започват да се променят. Често първо спада прогестеронът, докато нивото на естрогена започва да се колебае. Нарушенията на съня, по-силното менструално кървене, промените в настроението и променената устойчивост на стрес могат да бъдат първите признаци на перименопаузата.
50-те: Естрогенът и прогестеронът значително намаляват. Възможните последици са горещи вълни, сухота на лигавиците, намаляване на костната плътност или промени в метаболизма. Струва си активно да се полагат грижи за здравето на костите и сърдечно-съдовата система.
60 +: Нивата на мелатонина, DHEA и други хормони продължават да се променят. Затова факторите, върху които можем активно да влияем, стават още по-важни: движението, храненето, сънят и социалните контакти допринасят съществено за това да запазим физическата и умствената си форма.