Капанът „по-добра версия на себе си“: психологът д-р Милена Хаджииванова за това от какво всъщност имаме нужда

1. От гледна точка на Вашия опит – и професионален, и личен, съществува ли така желаният баланс между работата и личния живот или той е илюзия?

Мисля, че дълго време преследваме идеята за баланс така, сякаш е статична картина - поравно работа, поравно семейство, поравно време за себе си. Реалността, обаче, прилича повече на движение, отколкото на равновесие. Когато работя с лидери, предприемачи или елитни спортисти, виждам едно и също: има периоди, в които една сфера естествено изисква повече от нас. Проблемът не е в това. Проблемът започва, когато месеци или години живеем в режим на вътрешна раздяла със себе си. За мен въпросът не е: „Имам ли баланс?“, а: „Чувам ли себе си по пътя?“ Защото човек може да има празен календар и да е изчерпан. И може да има много ангажименти, но да е свързан със смисъла си.

2. Живеем във време на хроничен стрес и професионално прегаряне. Къде бъркаме най-често в опита си да се справим с тях?

Мисля, че бъркаме, когато третираме прегарянето като проблем на времето, а не на начина, по който живеем. Купуваме си кратка почивка, масаж, няколко дни отпуск и се опитваме да ремонтираме система, която ни е довела до там. Но прегарянето рядко започва от прекалено много работа. По-често започва от прекалено дълго не-чуване на собствените мисли, интереси, потребности. Ако непрекъснато сме ангажирани да помагаме, решаваме казуси, но не спираме да се попитаме „Как съм аз?“ - тогава тялото задава този въпрос вместо нас - чрез безсъние, тревожност, раздразнение, умора, липса на смисъл.

3. По какво можем да разберем, че в живота ни е дошъл момент за радикална промяна, а не просто за кратка почивка?

Ако след почивка се връщате и след няколко дни усещате същата тежест, същото вътрешно „не мога повече“, това е знак. Друг знак е, когато започнете да функционирате, но спрете да чувствате. Да изпълнявате задачи, роли, очаквания, а вътре има празнота. Има хора, които години наред са успешни отвън и изгубени отвътре.

Радикалната промяна не винаги означава да смените работа, град или партньор. Понякога означава да спрете да живеете живота, който се очаква от вас, и да започнете да живеете този, който вие съзнателно избирате. Знам, че звучи малко като клише - толкова много неща се пишат по темата. Всеки 2-ри е коуч, психолог, съветник за личностно развитие. Но извън клишетата, истински важното е какъв модел за възприемане за себе си имате в ума си. Имате ли стойност за себе си, за да си заслужава да полагате грижа и да се държите здрави и в кондиция? Не става само с кратка почивка, та дори тя да е на Малдиви, на Луната или на най-инстаграмабъл мястото. Често почивката, от която имаме нужда просто изисква…тишина.

4. Често поставяме нуждите на другите на първо място. Къде е границата между грижата за собственото ментално здраве и егоизма?

Да, чувала съм подобно смесване. Даже съм го и виждала. Но има съществена разлика, нека я изясня - тя е в намерението и в последствията. Да поставиш своите потребности на първо място означава: „Грижа се за себе си, за да бъда добре и във връзка с другите.“ Егоизмът звучи по-скоро така: „Грижа се за себе си, независимо как това влияе на другите.“ Грижата за себе си поставя граници. Егоизмът игнорира границите на другите. Грижата за себе си казва „Днес имам нужда от почивка.“Егоизмът казва „Моите нужди са единствените важни.“ Здравата грижа за себе си създава повече присъствие, енергия и способност да даваш. Егоизмът често създава дистанция и липса на взаимност. Да казваш „не“, да почиваш, да имаш граници са признаци на психологическа зрялост.

5. Защо е трудно да показваме пред другите, че сме уязвими? Вредно ли е да потискаме емоции и да прикриваме слабости?

От малки учим различни версии на едно послание: „Бъди силен“, „Не плачи“, „Стегни се“. Проблемът е, че много хора бъркат силата с отсъствието на емоции. В моята практика се потвърждава нещо, за което ми се струва много важно да говорим: най-силните хора не са тези, които нямат страх или не губят. Те са тези, които могат да го признаят и въпреки това да продължат. Емоциите, от своя страна - те не изчезват, когато ги потиснем. Просто сменят адреса: понякога се превръщат в тревожност, понякога в гняв, безсъние или изтощение. Или пък - в симптом. Аз самата доста говоря за уязвимостта. Подкаста, който правя вече 3-та година има и тази цел – да нормализира преживяването на различни емоции и приемането на уязвимостта не като слабост. А като форма на честност.

6. Възможно ли е да не се страхуваш от провали в днешния свят, обсебен от бързите успехи и култ към перфекционизма?

Страхът е човешки. Страхът от провала – също. Той ни пази от доста ситуации, които биха били опасни за нас. Нека си го чуваме. Въпросът, обаче, е дали страхът държи волана. Днес виждаме доста финални кадри - успехи, медали, перфектни снимки. Рядко виждаме съмнението, кризите и провалите по пътя. Като психолог и бивш спортист съм убедена в едно: провалът не е противоположност на успеха. Той е задължителна част от него. Абсолютно валидно е и за живота!

7. Днес сме залети от послания за „позитивно мислене“ и рецепти за успех. Може ли непрестанният стремеж към себеусъвършенстване да се превърне в капан?

Да. Когато всяка сутрин се събуждаш с усещането, че трябва да станеш „по-добра версия на себе си“, в един момент започваш да живееш с усещането, че сегашната не е достатъчна.
Това се превръща в безкраен проект за поправяне. Развитието е важно. Но има разлика между растеж и постоянно усещане за дефицит. Понякога най-здравословният въпрос не е: „Какво още трябва да променя?“, а: „Какво вече е достатъчно?“ Много е важен и изборът - от всички тези послания, които ни заливат - какво и кого избираме да допуснем до себе си. Като храната. Ако непрекъснато се храним с бързи въглехидрати и захар, в началото има прилив на енергия, но след това идват спадът и гладът за още. Понякога същото се случва и с непрекъснатите „позитивни“ послания - „мисли позитивно“, „просто вярвай“, „бъди най добрата версия на себе си“. Те могат да дадат кратък прилив на мотивация, но ако под тях няма реалност, смисъл и контакт със собствените ни емоции, започваме да живеем в постоянен глад за още съвети, още мотивация, още следващи рецепти за щастие. Психиката, както и тялото, не се нуждае само от сладко. Нуждае се и от нещо истинско и хранително.

8. Как да запазим своята автентичност във време, в което социалните мрежи ни бомбардират с матрици за успешен и щастлив живот?

Да, бомбандирани сме. Но за разлика от войните, тук ние имаме избора дали да останем в обсега на тези бомби... Социалните мрежи често ни показват как трябва да изглежда животът - как да работим, как да изглеждаме, как да се чувстваме. А автентичността започва с един много прост въпрос: „Това мое ли е? Искам ли го?“ Защото понякога преследваме цели, които никога не сме избирали. И също плащаме с вътрешен конфликт, тревожност, празнота или…симптом.

9. Битуват ли още митове за психичното здраве сред българите и какви са най-честите?

Да. Може би постепенно ги разчупваме, но все още ги има. Например:

• Че силните хора се справят сами.
• Че тревожността е „в главата“.
• Че ако потърсиш психолог, значи нещо не е наред с теб.
• И може би най-опасният мит - че трябва да стигнеш дъното, за да потърсиш помощ.

Ние ходим на профилактични прегледи за тялото си. Все още рядко правим същото за психиката си.

10. Каква е Вашата препоръка и кратко послание към нашите читатели за нещо, макар и малко, което всеки може да направи за себе си още днес?

Дайте си няколко минути тишина днес. Дайте си я и утре. Давайте си я всеки ден. Без телефон, без социални мрежи, без шум. И си задайте един въпрос: „От какво имам нужда точно сега?“
Много хора знаят какво очакват другите от тях. Знаят следващата задача, следващата среща, следващата цел. Но рядко спират, за да чуят себе си.

Моето послание е: не чакайте криза, за да започнете да се грижите за психиката си. Психичното здраве не е лукс и не е нещо, за което мислим само когато стане трудно. То е ежедневна грижа. Малките ритуали, малките паузи и малките избори често променят живота повече от големите решения.

Интервюто с д-р Милена Хаджииванова е поканване към един по-осъзнат и истински живот. Не чрез грандиозни промени или перфектни решения, а чрез малките, всекидневни избори, които ни връщат към себе си. В свят, където постоянно ни казват какви да бъдем, какво да постигнем и как да живеем, най-революционното нещо, което можем да направим, е да спрем и да се запитаме: "Какво искам аз?" Защото истинската сила не е в това да станем по-добра версия на себе си. Истинската сила е в това да приемем и да се грижим за версията, която вече сме - тук и сега. И тази грижа, колкото и малка да е, има мощта да трансформира не само нашия живот, но и всички около нас.

Чуйте д-р Хаджииванова на живо във Варна!

Д-р Милена Хаджииванова ще бъде един от лекторите на предстоящото издание на събитието "Ден за мен" в град Варна - специално събитие на dm България, посветено на женското здраве и грижата за себе си. Очакват Ви практични съвети, вдъхновяващи примери, компетентни отговори на всички важни за Вас въпроси, специални изненади и много емоции. Закупете своя билет и не пропускайте този вдъхновяващ ден!

• Дата: 06 юни 2026 г., събота
• Място: Морско казино
• Начален час: 10:30 ч.
• ​Билети: в сайта на еventim.bg