Първо изтръпва тила, след това пулсираща болка се разпространява от слепоочието над окото. Светлината заслепява. Шумовете причиняват болка. Всяко движение засилва страданието. За милиони души мигрената не е леко главоболие, а повтарящо се ежедневие – с дълбоки последици в качеството на живот.

Около половината от засегнатите никога не са били медицински преглеждани. „Особено жените са склонни да подценяват мигрената“, казва д-р Нора Хенес-Хергович, невролог в държавна виенска болница и с практика във Виена-Нойбау. „Те идват при мен с предположение за тензионно главоболие, но често зад това стои тежка мигрена.“ Болестта все още е обременена с много предразсъдъци и не се разглежда предимно като неврологично заболяване. Голямо недоразумение e и че мигрената не е чисто „женска болест“ – въпреки че жените са засегнати около три пъти по-често от мъжете. При тях мигрената се диагностицира твърде рядко.

Когато мозъкът пулсира

Мигрената е повече от главоболие. Тя може да бъде хронична или да протича на епизоди. В различните етапи от живота, като пубертет или менопауза, тя може да променя своя вид и сила. Типична е едностранна, пулсираща болка, често придружена от гадене, чувствителност към светлина и шум. Някои пациенти изпитват и така наречената аура – визуални феномени като трептене или черни точки. „Причината за мигрената не е в психиката“, подчертава проф. д-р Кристиан Вьобер, ръководител на амбулаторията за главоболие в Университетската клиника във Виена. „Тя има ясно доказани невробиологични основи.“ Това, което се случва в мозъка, е изключително сложно: мигрената възниква поради неправилна регулация в централната нервна система и в областта на така наречения тригеминален нерв, който обработва много болкови стимули от областта на главата и лицето.

При мигренозен пристъп се отделят определени невротрансмитери като CGRP (Calcitonin Gene-Related Peptide), които насърчават възпалителните реакции в мозъка. Едновременно с това се променя обработката на дразнители в мозъчната кора – мозъкът реагира свръхчувствително на светлина, шум и други сетивни възприятия. Предразположението към мигрена е вродено, но реакцията може да бъде предизвикана от така наречени тригери като хормонални колебания, стрес и липса на сън. Представата, че мигрената е типична за амбициозни, перфекционистични хора, е клише: „Често на пациентите се съветва недиференцирано да намалят темпото и да се отпуснат повече. Но определено ниво на стрес е част от живота на всичк
и хора. Ако стресът надделее, е необходимо целенасочено противодействие.“


Мигрена – Подценяваната болест

  • милиони са засегнати от мигрена;
  • ​съотношението жени към мъже е 3:1;
  • повечето хора, страдащи от мигрена, са на възраст между 20 и 50 години;
  • хронична мигрена (повече от 15 дни с главоболие на месец) развиват около 2% от световното население;
  • повече от половината от засегнатите изпитват сериозни увреждания поради пристъпите.


Болката може да бъде овладяна

Мигрената не е лечима. Но може да бъде лекувана – колкото по-рано, толкова по-добре. „Най-важната стъпка в моята практика е анамнезата“, казва неврологът Хенес-Хергович. „Тоест да се изясни: наистина ли са мигренозни пристъпи – или е комбинация например с тензионно главоболие?“ За лекаря е особено полезен дневникът за главоболие. „Кога се появяват пристъпите, имат ли някакъв ритъм, свързани ли са с менструацията?“ Трябва да се изяснят и вътрешни причини: кръвно налягане, здраве на сърцето, функция на щитовидната жлеза, нива на желязо и витамин D в кръвната картина.


Какво помага?

  • През последните години медикаментозната терапия на мигрената значително се разви. Освен класически болкоуспокояващи като ибупрофен, които могат да помогнат при леки пристъпи, са налични целенасочени и отчасти високоспецифични лекарства срещу мигрена. На първо място: триптани. Те принадлежат към групата на серотониновите агонисти, действат директно върху болковите рецептори в мозъка и потискат възпалителните процеси. Особено важен е правилният момент: „Триптаните действат най-добре, когато се приемат рано“, казва д-р Нора Хенес-Хергович. Хората със сърдечно-съдови заболявания обаче трябва задължително да се консултират с лекар преди прием.
  • Джогингът се препоръчва за намаляване на риска от мигренозни пристъпи.
  • За лечение на чести или тежки мигренозни пристъпи от няколко години съществува нов клас лекарства: CGRP-антитела. Те блокират молекулата на болковия медиатор CGRP, която се отделя в прекомерни количества при мигрена. Антителата се прилагат веднъж месечно подкожно или на всеки три месеца като инфузия. „Лекарствата не действат при всички, но при много действат много добре“, казва проф. Кристиан Вьобер. Те се считат за крайъгълен камък в изследванията на мигрената. Друга нова опция са гепантите, т.е. малки молекули, които също блокират CGRP и могат да се приемат като таблетки. Те са особено интересни за хора, които не понасят триптани или при които те не действат.
  • Ефективна профилактика на мигрената в ежедневието: най-ефективна вероятно е комбинацията от лекарства и здравословен начин на живот: три пъти седмично половин час спорт за издръжливост, достатъчно сън, адекватен прием на течности, редовно хранене и целенасочено управление на стреса успокояват свръхвъзбудената нервна система.
  • Магнезият, витамин В2 и коензим Q10 също показват превантивен ефект при мигрена в проучвания.
  • Ментовото масло или тигровият балсам могат да имат локален охлаждащ ефект, докато сминдухът се препоръчва в натуропатията – но досега без научно доказана ефективност. Който може, трябва също така да намали личните си мигренозни тригери доколкото е възможно. „Храни, богати на хистамин, като зряло сирене, червено вино, пушено месо или кисело зеле, са сред най-честите причинители“, обяснява д-р Хенес-Хергович. Хистаминът е ендогенен невротрансмитер, който при чувствителни хора действа възпалително и се свързва с мигренозни пристъпи. Тялото реагира на повишено натоварване с хистамин например с разширяване на кръвоносните съдове – механизъм, който също играе централна роля при мигрената. Някои пациенти следователно се възползват от диета с ниско съдържание на хистамин – но това може да бъде индивидуално различно. Липсата на сън, нередовният дневен режим, многото време пред екрана, хормоналните промени или психологическият стрес също могат да провокират пристъпи. Дори времето, шумът или ярката светлина могат да бъдат дразнители. „Затова е важно да развиете усет към собственото си тяло“, казва неврологът Хенес-Хергович.
  • Например, дневникът за главоболие помага да се видят моделите.
  • И да се приемат симптомите сериозно – както при себе си, така и при децата, защото мигрената е наследствена. Колкото по-рано се постави правилната диагноза, толкова по-добре може да се противодейства – с индивидуално подходящи стратегии.