Съхраняване на дивите реки на Балканите
Със своята организация RiverWatch Улрих Айхелман се застъпва за опазването на недокоснатите водни басейни. За ACTIVE BEAUTY той обяснява защо „синьото сърце на Европа“ трябва да бъде защитено именно на Балканите.
Активистът Улрих Айхелман посвещава целия си живот на реките, защото, както казва той, те са нашите жизнени артерии. Като дете 64-годишният мъж най-много обичал да играе край някое поточе, а по време на следването си открил очарованието на дунавските заливни гори източно от Виена. Оттогава той се бори малкото останали недокоснати водни басейни в Европа да бъдат запазени. Първо дълги години работи за Световния фонд за природата (WWF), а през 2011 г. основава природозащитната организация RiverWatch. Разговаряхме с него за разрушителните водноелектрически централи, тежките поражения и защо един вид водна муха носи името Eichelmanni.
Как се стигна дотам да посветите целия си живот на защитата на реките?
Нямаше някакво голямо „уау“-преживяване. Но едно поточе играеше голяма роля в моето детство. Израствах в малко село край Падерборн (Северен Рейн-Вестфалия, бел. ред.). През него течеше река Алтенау. Това беше моят свят. Плискахме се в нея, хващахме риби, наблюдавахме рибарите. Бяхме опънали въже над потока и се люлеехме по него като Тарзан. Мисля, че тогава нещо се е запечатало в мен — това усещане за свобода, за жизненост.
И в един момент това се превръща в професия. Или по-скоро в мисия?
Учил съм Ландшафтно планиране и поддържане и отидох на стаж във Виена. Там застанах в Дунавските заливи и водата беше различна от идилията на моето село. Там за пръв път видях истинска крайречна гора, със стари ръкави и чакълести острови. Написах дипломната си работа по тази тема и след това започнах работа в WWF във Виена. В началото на 1990-те години източно от Виена трябваше да се построи голяма водноелектрическа централа. Моята работа в WWF беше да предотвратя този план и вместо това да инициирам Национален парк Донау-Ауен. Това се случи през октомври 1996 г. През всичките 17 години във WWF винаги съм бил отговорен за реките и тяхната защита.
С RiverWatch сега се фокусирате върху Балканите. Защо?
Защото там все още има истински реки. В други региони имаме често има само останки. Например, Дунав в Централна Европа е верига от преливници на язовири. На първите ѝ 1,000 километра от Шварцвалд до Братислава има само три значими свободно течащи участъка, а останалата част е задържана зад язовири. На Балканите обаче все още има функциониращи речни системи. С всички свои притоци те са като мрежа от артерии. Но и те са застрашени: Бяха планирани около 3,000 водноелектрически централи. Около 1,000 са завършени. Но с нашите партньори от Германия и Балканските държави предотвратихме около 350 строителни проекта през последните 13 години. Нашата кампания „Save the Blue Heart of Europe“ вече се е превърнала в истинско движение.
Как конкретно се предотвратява строежа на една такава централа?
Най-ефективният подход е комбинация от регионално, национално и международно ангажирани хора, които заедно и координирано се изправят срещу заплахите. Много важни са хората на място. На Балканите много от тях вече са разбрали какво съкровище притежават. Те дори не са знаели колко ценни са реките им, защото никога не са виждали колко разрушени са те другаде. Когато някой дойде и каже: „Това тук е уникално, вие имате нещо страхотно“, това променя нещата. Ангажираността на хората ме впечатлява. Те излизат на улицата, окупират строителни площадки, понякога поемат сериозни рискове. Този граждански ангажимент за природата там е много по-силен, отколкото при нас. Смелите жени от Крушчица вече са известни – те са окупирали строителна площадка в босненско-херцеговинските планини повече от 500 дни и нощи. Тяхната река днес е спасена.
Мнозина смятат, че водната енергия е щадяща към климата – Вие защо мислите различно?
Водната енергия може би е най-разрушителната форма на така наречените възобновяеми енергии. Не защото по принцип е лоша, а защото сме станали безмерни. Третирали сме реките като машини. И накрая системата се счупва. Реката е движение. Когато я преградиш, отнемаш сърцето ѝ. Рибите не могат да мигрират. Утайките се задържат. Пълноводията, които правят цели ландшафти плодородни, изчезват. От жива система се превръща в нещо статично. Животните и растенията умират. Водната енергия може да бъде полезна в малки дози. Но ние отдавна сме преминали границата. Само в Австрия има над 5,000 водноелектрически централи и повечето не допринасят с почти нищо. Най-големите 150 доставят около 90 процента от електричеството. Хиляди съоръжения разрушават природата масово за едва около 10% от водноелектрическия ток.
Живи реки, оцелели видове
Акция по време на регатата Дрина (Сърбия) на 4 юли 2017 г.: Улрих Айхелман и неговата съмишленичка Корнелия Вийзер предупреждават за застрашаването на популацията на хуна от проекти за язовири.
Вие се борите най-вече срещу язовирните стени, имаше ли събитие, което Ви е повлияло особено?
Събитията около язовира Илису на река Тигър в Югоизточна Турция: Когато през 2006 г. започнаха плановете за изграждането на огромния язовир, започнах самостоятелна дейност, за да се боря срещу проекта. Наистина успяхме да убедим международни инвеститори да се оттеглят, и празнувахме, когато Германия, Австрия и Швейцария се оттеглиха през 2009 г. Но след това трябваше да науча, че победата никога не е окончателна. Турският президент Ердоган намери парите и построи язовира за водноелектрическата централа въпреки всичко. Десетки хиляди жители бяха преселени, а засегнатите населени места бяха над 200. Един от най-древните региони на човечеството беше унищожен, а промененият воден режим оказа влияние чак до Ирак.
Едно тежко поражение…
Бях ходил там много пъти, бях опознал хората, домовете им, историите им. И после трябваше да гледам как водата идва. Не внезапно — съвсем бавно. Първо изчезнаха долните етажи, после цели улици. В един момент по повърхността започнаха да плуват мебели. Боклуци. Спомени. Знаех, че това е последният път, в който виждам тези места, мостове, целия този пейзаж. 60 000 души загубиха дома си. Дори древният град Хасанкейф — историческо място на 12 000 години, някога спирка по Пътя на коприната — потъна под водите на новия язовир. А ние не можехме да направим нищо. Това чувство на безсилие остава.
А какви са Вашите най-големи успехи?
Това, че в Албания река Вьоса беше защитена като първия национален парк за диви реки в Европа. Там по примерен начин беше запазена цяла една система: Вьоса от границата с Гърция до Адриатическо море и свободно течащите ѝ притоци, с обща дължина над 400 километра. В Босна също имаше важни напредъци. Там в една част от страната беше забранено строителството на малки и средни водноелектрически централи. Като цяло Балканите са нещо като последен шанс да се запазят мащабни, непокътнати речни пейзажи. Ако сега ги загубим, цяла Европа ще стане по-бедна. На Балканите има над 60 вида риби, които съществуват само там, например мекоустата пъстърва. Дори не мога да преброя колко животински вида учените ни са открили там като нови през последните десет години. Един от тях дори е кръстен на мен — вид каменарка (водна муха): Oxyethira eichelmanni.
Но тези държави не се ли нуждаят от енергия за развитието си?
Да, но водната енергия вече е почти напълно развита във всички страни и не сме в 60-те години на миналия век — отдавна има нови алтернативи. Например Албания произвежда около 95 процента от електричеството си от водна енергия и почти не използва слънчева. А в южната част на страната има до 300 слънчеви дни в годината.
Как се финансира Вашата организация?
Не получаваме държавно финансиране, а работим с дарения и грантове. Има различни екологични фондации и много дарения — от по-големи суми до съвсем малки. Например едно дете превежда всеки месец по едно евро. Важна роля вече почти десет години играе и компанията Patagonia, която ни подкрепя активно.
Как се стигна до сътрудничеството с американската компания?
През 2016 г. ми се обади жена: „Здравей, тук е Михела от Patagonia.“ Не познавах тази марка за облекло. Тя ми обясни, че тяхната компания подкрепя екологични проекти по целия свят. Тя беше добре запозната с нашите каузи и смяташе, че кампанията „Save the Blue Heart of Europe“ е добра. Оттогава те са част от нея и например са продуцирали страхотния филм „Blue Heart“ срещу водноелектрическите проекти на Балканите. Въпреки това всичко не работи само с пари. Най-важни са хората, които се ангажират с истинска страст. Учени работят безплатно или за много малко пари, адвокати ни подкрепят, артисти създават обществена видимост, активисти на място се борят изключително силно. В крайна сметка това е класическа битка като на Давид срещу Голиат.
Как успявате да продължавате напред?
Моят подход е да давам всичко от себе си, но винаги да ми е ясно, че е по-вероятно да загубя, отколкото да спечеля. С това отношение човек може да постигне нещо. А ако загуби, не стига до прегаряне (burn-out).