Денят на Земята 2026: 5 факта за възобновяемите енергии

Какво е енергиен преход?

Енергията определя живота ни. Ние я използваме постоянно – често дори без да го осъзнаваме. Това може да е горивото, което задвижва колата, или т.нар. „сива енергия“ — количеството енергия, необходимо за целия жизнен цикъл на един продукт, от производството, през транспорта, до изхвърлянето му.
За да се добие енергия, могат да се използват различни енергийни източници. Те се разделят на възобновяеми и изкопаеми източници. Възобновяемите енергии практически са безкрайни или се възстановяват чрез естествени процеси. Примери за това са слънчевата енергия, вятърната и водната енергия, както и геотермалната енергия. Също така се използват и възобновяеми биологични суровини. Обратно, изкопаемите енергии разчитат на невъзобновяеми ресурси като въглища, природен газ и нефт. Освен тях, съществува и ядрената енергия, която се добива чрез разпадане на ядра в атомни електроцентрали.
Под енергиен преход се разбира преминаването от използване на изкопаеми и ядрени енергийни източници към възобновяеми източници на енергия.

Защо е нужен енергийният преход?

На кои енергийни източници ще разчитаме днес и в бъдеще, ще определи живота на нашата планета.
За разлика от възобновяемите енергии, изкопаемите енергийни източници са ограничени и не могат да бъдат произведени изкуствено. Запасите от въглища, нефт и газ са се образували преди милиони години и се изчерпват с времето. Освен това тяхната употреба нанася сериозни щети на климата и околната среда.
При изгаряне на изкопаеми суровини се отделят огромни количества въглероден диоксид (CO2) и други парникови газове, които допринасят за затоплянето на атмосферата. Между 1990 и 2021 г. световните емисии на парникови газове са се увеличили с 51%. Особено опасно е, че CO2 е газ, който чрез естествените физични и биогеохимични процеси на Земята се разгражда много бавно. След 1000 години в атмосферата все още има между 15 и 40% от отделения CO2. Пълното разграждане на CO2 отнема стотици хиляди години. Всички емисии на CO2, които отделяме сега, вероятно ще останат в системата много дълго време.

Всичко това има своите последствия. Според програмата на ООН за околната среда UNEP глобалното затопляне през 2025 година е средно малко под 1,5 градуса спрямо прединдустриалната епоха. Международно договорената цел да се ограничи до 1,5 градуса изглежда неизпълнима. До 2100 година затоплянето може да достигне 2,8 градуса, ако мерките за намаляване на емисиите на парникови газове не се затегнат. Всяка десета от градуса затопляне има голямо значение.

Мото за Деня на Земята 2026: „Нашата енергия, нашата планета“

Време за действие! Денят на Земята 2026 призовава точно за това. За втори пореден път този ден е под мотото „Our Power, Our Planet“. На уебсайта earthday.org има глобален списък с всички събития, които ще се проведат между 18 и 22 април – Деня на Земята. Така могат да се намерят активности наблизо, в които всеки може да участва.

По повод Деня на Земята 2026 ACTIVE BEAUTY събра 5 окуражаващи факта за възобновяемите енергии.

5 факта за възобновяемите енергии, които ни изпълват с позитивизъм

1. Енергийната трансформация е ключов инструмент за намаляване на емисиите на CO2

Според Световния институт за ресурси (World Resources Institute) към момента 75,7 процента от световните емисии на парникови газове се дължат на енергийния сектор. Секторите, които не са свързани с енергията, отговарят само за една четвърт от глобалните емисии. Преходът към възобновяеми енергии е най-големият инструмент в борбата с климатичната криза.
Към емисиите на енергийния сектор се включват: производството на електричество и топлина (29,7 процента от всички емисии), транспортът (13,7 процента), преработвателната индустрия и строителството (12,7 процента), както и сградите (6,6 процента). В този сектор попадат и дифузните емисии, тоест парниковите газове, отделяни при добив или транспорт на изкопаеми горива, както и емисиите от изгарянето на други суровини.

2. Преходът към възобновяеми енергии е изгоден и финансово.

Един упорит мит гласи: Възобновяемите енергии са конкурентоспособни само благодарение на държавните субсидии. В началните години на слънчевата енергия и др. през 2000-те това беше вярно. Междувременно технологичният напредък направи огромни крачки напред. И не трябва да забравяме една обстоятелственост: Изкопаемите енергии все още се подпомагат с огромни суми, например в Австрия чрез привилегията за дизелово гориво и освобождаването от минерално-горивен данък за търговската авиация.
Изследователи от Икономическия институт на Оксфордския университет установиха в проучване от 2022 г.: Бъдеще без емисии в рамките на около 30 години е възможно и печелившо. Колкото по-бързо протича енергийната трансформация, толкова по-изгодна ще бъде тя. До 2050 г. могат да се спестят около 12 трилиона долара. За проучването учените анализираха хиляди модели на енергиен преход. Един от изводите е: Само за последните 20 години разходите за слънчева енергия са намалели двойно по-бързо от най-оптимистичните прогнози.
Проучване на Станфордския университет от същата година изчисли, че енергийните разходи при изцяло завършен енергиен преход биха били с 63 процента по-ниски от досегашните. Ако се отчетат и ползите за здравето и климата, разходите за енергия дори намаляват с 92 процента.

3. Вече разполагаме с всички технологии, необходими за енергийния преход.

Споменатото по-горе изследване на Станфордския университет стигна до заключението, че глобален преход към възобновяеми енергии е възможен без необходимостта от разработване на нови технологии. В проучването бяха взети предвид само решения, които не застрашават сигурността на енергийните доставки, не влошават замърсяването на въздуха и не допринасят за климатичните промени. Следователно, дори комплексните и все още непроверени при индустриален мащаб технологии, като например „синия водород“, не са необходими, за да бъде светът изцяло превключен към възобновяеми енергии.

4. 2025 беше първата година, в която по света бе произведена повече електроенергия от възобновяеми източници, отколкото от въглища.

Възобновяемите енергии придобиват все по-голяма тежест. 2025 беше първата година в историята, в която по света беше произведена повече електроенергия от възобновяеми източници, отколкото от въглища. Това накара престижното научно списание „Science“ да определи глобалния бум на зелени енергии за „Научен пробив на годината“.
Този възход се дължи предимно на една страна, която в международен план често бива критикувана за екологични щети и климатични проблеми: Китай. Въпреки че много от технологиите за производство на възобновяема енергия са разработени в САЩ, тяхното развитие, усъвършенстване и индустриално производство се осъществява основно в Китай. Китай изнася особено за страните от Глобалния Юг и за Европа. Благодарение на това, в много части на света вятърната и слънчевата енергия успяха да се превърнат в най-евтините източници на енергия.

5. Дори от стари сондажи може да се добива чиста енергия.

Въпреки че вече разполагаме с всички технологии, необходими за енергийния преход, новите научни открития и подходи допринасят за по-нататъшното им усъвършенстване. Един пример за това е технология, разработена от стартъпа „Greenwell“, която оптимизира процеса на използване на геотермалната енергия чрез използване на неизползвани вече сондажи от нефтодобива.
Първо петролната компания запечатва краищата на сондажа, за да се предотврати изтичането на нефт. След някои модификации, направени от стартъпа, в сондажа се вкарва студена вода, която излиза на повърхността с температура между 35 и 70 °C. Въпреки че тези преустроени сондажи не са достатъчно ефективни за производство на електроенергия, както класическите геотермални електроцентрали, те осигуряват достатъчно топлина за оранжерии, които често се отопляват с изкопаеми горива.