Раздяла: Специалист съветва как да я преодолеем!
Раздяла след дългогодишна връзка, прекратяване на контакт при онлайн запознанства, несподелена любов – свързаната с това болка от раздяла не е лесна за преодоляване. Нашият експерт по връзките дава ценни съвети как да преодолеем раздяла.
Анна Талер е брачен консултант и коуч по взаимоотношения с практика в Гмунден ам Траунзее. Работата ѝ е фокусирана е върху привързаността във взаимоотношенията и върху емоциите. Особено важна за нея е топлата и разбираща връзка с нейните клиенти. Тя предлага подкрепа по всички въпроси, свързани с партньорските взаимоотношения и любовта. (Снимка: Анна Талер).
1. Г-жо Талер, как можем по-лесно да "пуснем" човека, с когото имаме взаимоотношения, които приключват с раздяла?
Понятието „пускане“ по принцип описва чисто физически процес (пускам предмет с ръцете си) и първоначално няма нищо общо с психологията. Точно това вече обяснява големите трудности, които изпитваме, когато искаме емоционално да пуснем нещо: То не работи. Поне не така, както сме свикнали физически с предмети. Когато харесваме някого и прекарваме много време с него, автоматично възниква привързаност. Колкото по-силни чувства развиваме, тоест колкото по-влюбени сме или колкото повече обичаме някого, толкова по-голяма привързаност възниква. Но ако „избраният човек“ сега иска раздяла, активираната система за привързаност бие тревога и иска още повече близост. Последното, на което човек се чувства способен в тази ситуация, е „пускането“. Най-различни емоции връхлитат човек: тъга, страх, гняв – между тях надежда или пълна безнадеждност. Психологически погледнато, при пускането става въпрос за любовна мъка, загуба и скръб.
2. Защо е толкова трудно да пуснем някого при раздяла?
Когато развиваме чувства към някого, автоматично протичат невробиологични процеси, при които мозъкът ни отделя хормони на привързаността (предимно окситоцин и вазопресин) и същевременно активира вещества за възнаграждение като допамин, които ни дават добро усещане. Тези положителни чувства свързваме със съответния човек и мозъкът ни запаметява: „С този човек се чувствам сигурен, защитен и добре“ – което ни мотивира да продължаваме да търсим близост. При (заплашваща) раздяла, както беше описано по-горе, активираната система за привързаност бие тревога и нуждата от близост силно се засилва. Помислете само за малко дете, което трябва да се отдели от основната фигура на привързаност. Едно здраво развито, сигурно привързано дете показва в този момент явен протест срещу раздялата: то плаче, крещи, тича след него, е напълно извън себе си и трудно се успокоява, докато отново не се събере с любимия човек. При това ясно се вижда, че природата е „вградила“ системата за привързаност у хората като важна мярка за оцеляване: ако едно малко дете при загуба на фигурата на привързаност не привлече достатъчно внимание към себе си, то би умряло. При това не става въпрос само за физическото осигуряване с храна, топлина и сън, но в същата степен и за емоционалното осигуряване чрез внимание, докосване, утеха и чувствителност. Защо това е толкова важно? Само тези фактори позволяват на детския мозък да продължи да расте. Те осигуряват здравословно развитие, правилните връзки и основно доверие – и същевременно формират основата и предпоставката за здравословен живот на възрастните. Вроденото търсене на бебето на основна фигура на привързаност от първата секунда на раждането му осигурява както неговото оцеляване, така и здравословното му развитие. Ето защо плачещото дете се нуждае само от мама или татко (но не и от милата съседка), за да може активираната система за привързаност отново да се успокои и детето да се отпусне (т.е. да се чувства в безопасност). Любовта и партньорството при възрастните функционират по същество по същия начин: След откъсването от родителите ние се привързваме към партньорка или партньор, които по този начин стават наша основна фигура на привързаност. Ако този човек сега иска да се раздели с нас, невробиологично в нас се случва абсолютно същото, както при малкото дете.
В моята практика тези обяснения на процесите в мозъка („психообразование“) са важна основа в работата с моите клиенти. Така те научават, че всичко, което се случва с нервната им система в хода на липсата, са нормални процеси, и разбират, че психологическото пускане има огромна сложност – и е много трудно.
3. На какво се дължи невъзможността да "пуснем" някого при раздяла?
След дълга връзка изглежда логично, че и процесът на скръб продължава дълго, респ. пускането е трудно. Ако обаче става въпрос за кратко запознанство при срещи, човек много лесно би могъл да каже: „Е, не е имало много, така че раздялата не може да е толкова трудна“. Защо е така? Защото при това използваме рационално уравнение, което гласи: Колкото по-дълго си бил с някого и колкото по-красива е била връзката, толкова по-голяма може да бъде любовната мъка. За съжаление, това понякога няма нищо общо с реалното усещане, поради което на засегнатите често им е трудно да си „позволят“ любовна мъка или скръб, ако запознанството не е било нито „дълго“, нито особено „красиво“. Външният свят също често реагира с неразбиране в тези случаи.
Винаги срещам клиенти, които отчасти години наред „висят“ на някого, въпреки че опитът от връзката не е бил нито удовлетворяващ, нито дълготраен, нито щастлив.
4. Защо понякога не можем да се откъснем от хора, въпреки че те дори не са били наистина мили с нас, дори са ни наранили и отхвърлили?
Тук най-често става въпрос за комбинация от следните динамики:
- Модели на вярвания от опит с привързаност и отпечатъци, научени в родителския дом: „Научих, че любовта винаги е свързана с болка и лишения“. Така, както са се отнасяли с нас нашите най-важни референтни лица, ние сме програмирани по отношение на близост, сигурност и връзка. По-късно винаги се чувстваме привлечени от това, което ни изглежда познато, дори ако то не е здравословно за нас. При това става въпрос за повторение на стари модели (пренос и реинсценировка): Ние проектираме модели на връзки от нашето детство върху нашия партньор. И повтаряме, с надеждата този път най-накрая да получим това, което е липсвало тогава, несъзнателно стари модели – и така несъзнателно прехвърляме чувства и очаквания. Ако някой е отхвърлен от мъж, това може да изглежда например така: „Това вече го познавам (от баща ми), това за мен се чувства като любов, но този път ще го убедя (партньора) да не ме напуска. Ако само види колко много го обичам или колко се приспособявам и се старая, най-накрая трябва да ме чуе.“ С това обикновено е свързана силна идеализация. Засегнатият човек тогава има чувството (понякога години наред), че ТОЙ/ТЯ е бил/а правилният/а, сродната душа, Единственият/а за мен.
- Но и ранното емоционално програмиране на нервната система и мозъка играе роля: Който е израснал в емоционален стрес, се чувства особено привлечен от „интензивни“ връзки, в които нервната система преживява много вълнение, несигурност и редуване на близост и дистанция. Възникващите при това „ритници“ (вълнения) могат да предизвикат пристрастяване и по този начин да попречат на пускането.
Когато тези ситуации станат видими, засегнатите обикновено изпитват голямо облекчение и процесът на пускане често получава голям тласък.
5. Как да разпозная, че е време да пусна някого от живота?
Когато някой не иска да прекарва време с мен, желае дистанция, не иска да влиза във връзка с мен или иска да се раздели. Признаците, че някой не иска, винаги са много ясни – дори още във фазата на срещите. Понякога не е лесно да се изправиш пред тези факти и да ги приемеш. Колкото по-рано човек приеме отказ, колкото по-скоро си позволи болката от това, колкото по-малко се опитва да се бори срещу нея и колкото по-малко идеализира другия въпреки отхвърлянето, толкова по-добре е. Но никога не е „лесно“.
6. Как можем да си улесним пускането?
Пускането никога не е лесно и няма да стане. Осъзнаването на това и позволяването на скръбта, давайки ѝ пространство и време, вече помага. От друга страна, борбата срещу нея, разсейването и забраняването на скръбта винаги действат контрапродуктивно. Ако освен това човек се информира психообразователно – например чете книги за раздяла, скръб, любовна мъка или търси психологическа или психотерапевтична помощ, може да научи какви процеси протичат в него. За това ми е необходим големият мозък, който отговаря за логиката и разума и ми помага да мисля. Когато големият мозък е на кормилото, емоционалният център (лимбичната система) си почива. Дори ако тези паузи обикновено са кратки, те помагат да се разбере преживяното. Става въпрос за фокусиране върху фактите, а не върху пожелателно мислене.
7. Защо пускането е добро за нас?
Хората, които са в ситуация да трябва да пуснат някого, изпитват много страдание. Някои страдат години наред мълчаливо и не могат, респ. не смеят да се доверят. Търсенето на помощ в това отношение създава облекчение и разтоварване. Връщането към твърдата почва на реалността означава също, че човек постепенно отново участва в „истинския“ живот. Само така болката отшумява (и тя винаги отшумява!) и човек може отново да изпита щастие.
8. Как изглежда пускането? Има ли различни фази?
Известната психиатърка Елизабет Кюблер-Рос е описала в модел пет фази на умиране, които са приложими и при раздели и любовна мъка (тук няма строг ред – последователността може да е различна и отделни фази могат да се преживяват многократно):
- Нежелание да се приеме (Отричане): „Това не може да е истина.“
- Гняв (Ярост): „Защо това се случва на мен? Защо ми го причиняваш?“
- Договаряне: „Ако направя това, всичко ще бъде наред.“
- Депресия: дълбока тъга и оттегляне.
- Приемане: сключване на мир и пускане.
9. Има ли съвети и трикове, които да приложим при раздяла?
Тук има една добра и една лоша новина. Добрата: има прости съвети и трикове, които ни помагат невробиологично да овладеем силните чувства на загуба и скръб при любовна мъка стъпка по стъпка. Лошата новина: тези съвети и трикове наистина не са лесни за прилагане, въпреки тяхната простота:
- Без дигитален контакт с бившата партньорка или бившия партньор. Без обаждания, без съобщения, без имейли. Без коментари и без харесвания в социалните мрежи.
- Без физически контакт с бившата партньорка или бившия партньор. Без срещи, без „минаване покрай“, без „шпиониране“. Съзнателно избягвайте места, където бихте могли да се срещнете.
- Не гледайте снимки, видеоклипове, истории, профили или профилни снимки на бившата партньорка или бившия партньор.
- Не четете разменени чатове, имейли или писма, респ. не слушайте гласови съобщения.
- Избягвайте сетивни възприятия, които ви напомнят за бившата партньорка или бившия партньор. Не слушайте песни, които ви напомнят за общото ви време. Не гледайте филми, които сте гледали заедно. И не миришете парфюма на другия.
В обобщение може да се каже, че тук става въпрос за студена абстиненция. Колкото по-добре се приложи тя, толкова по-бързо става пускането. Всяко „отстъпване“ кара човек да започне отначало.
Освен това винаги помага съзнателното търсене на неща, които не са били добри с бившата партньорка или бившия партньор (т.е. „недостатъците“). След това човек трябва постоянно да си задава въпроса дали наистина, от гледна точка на разума, иска да продължи да бъде с някого, който се е държал по този начин или го е третирал така. Примери: „Искам ли да продължа да бъда с някого, на когото му е все едно, че в момента се чувствам толкова зле?“; „Искам ли да имам връзка, в която някой ме отхвърля по този начин?“... Човек винаги трябва съзнателно да си припомня къде и колко често са били наранени собствените му чувства и граници!
10. Как мога да пусна една връзка осъзнато?
Когато първата, тежка част от скръбта и любовната мъка е преодоляна, човек може съзнателно да си даде сметка, че е имало и красиви моменти (само ако наистина е имало такива!), за които може да бъде благодарен. Колкото и важна да е тази благодарност, толкова контрапродуктивна може да бъде тя, ако човек се отдаде на нея твърде рано, защото в противен случай подхранва цикъла на надежда и идеализация. Има един много хубав ритуал, който правя с моите клиенти – всеки може да го направи и сам вкъщи:
Упражнение за пускане
Седнете на стол и поставете срещу себе си празен стол, на който си представяте бившата си партньорка или бившия си партньор. Във въображението си гледайте бившата си партньорка или бившия си партньор в очите за известно време. Отделете си достатъчно време за това упражнение. Ако дойдат сълзи, позволете им да потекат. Сега кажете следните изречения на своя въображаем бивш партньор на стола срещу вас:
Преди да си тръгна, ще дойда за кратко при теб, защото искам да ти кажа нещо. Благодаря ти за времето, което прекарахме заедно, няма да го забравя. За това, което се обърка между нас, поемам своята част от отговорността и оставям твоята част от отговорността на теб. Благодаря ти за любовта ти и я взимам със себе си. Моята любов към теб можеш да вземеш със себе си. Сега те пускам. Ще продължа да се справям добре и без теб.
Изреченията могат да се произнасят в произволен ред и с произволен брой повторения. Докато не почувствате облекчение.
11. Как мога да простя и да пусна?
Прошката е отделен процес, който често може да настъпи едва след по-дълъг период от време след любовната мъка. Важна стъпка преди това, която също помага да се излезе от любовната мъка, е определена степен на гняв (тук се говори за агресия при раздяла). Едва след това може да започне процесът на прошка.
Много важно: Прошката в никакъв случай не е задължителна след раздяла. Тя зависи силно от това какви наранявания са се случили. Много по-решаващо е човек да намери отново мир за себе си, когато погледне назад към връзката с известна дистанция. Това може да стане много добре и без прошка.