Готови сте за връзка? Ето какво е наистина важно при избора на потенциален партньор

1. Госпожо Анна Талер, на какво трябва да се обърне внимание при търсенето на партньор?

Едва ли някое решение в живота е толкова важно, колкото изборът на партньор. Той влияе не само върху цялостното ни щастие, но и върху емоционалното и физическото ни здраве. Засяга и децата, в случай че се стигне до тях. В нещастна връзка сме под постоянен стрес, а стресът е най-голямата причина за болести. От гледна точка на теорията за обвързването, най-важните критерии при избора на партньор не са привлекателността и чарът, а емоционалната достъпност и способността за обвързване. Хората, които са отворени към обвързване, притежават способността да се сближават, без да се чувстват претоварени. Те общуват открито, надеждни са и могат да се ангажират емоционално с партньора си. При такъв тип човек можете да разберете още от фазата на опознаване, че е заинтересован от връзка: поддържа редовен контакт, държи се ангажирано и реагира емпатично. Това допринася за една емоционално стабилна връзка, което е изключително полезно, при някои периоди в живота.

2. Какво друго е от значение освен емоционалната достъпност?

Съвпадението на емоционалните нужди и на двамата партньори също е от решаващо значение. С други думи, въпросът е: Съвпадат ли разбиранията за близост и дистанцията на моя партньор с моите собствени? Дали другият човек е готов да се обвърже или е емоционално несигурен или недостъпен? Честият проблем е, че при партньор с „избягващ“ стил на привързаност у Вас може да се появи силно привличане — собствената Ви система за привързаност се активира и започвате да искате още. Тогава етапът на опознаване често е особено интензивен — преживяванията се описват като „на седмо небе“, „като във филм“, или „никога не съм бил толкова влюбен“. Но не само емоционалната близост е важна: трябва да съвпадат и комуникацията, и вижданията за бъдещето.

3. Добър знак ли са пеперудите в стомаха?

Много хора погрешно тълкуват пеперудите в стомаха като положителен знак. Но търсенето на партньор е свързано с надеждност, а не с тръпката. Препоръчително е да не се фокусирате само върху силна химия или романтични жестове през първите няколко срещи, защото за съжаление това не показва дали някой е готов за връзка! Това би могло да се определи през следващите седмици, ако човекът е...

Обикновено не самото поведение създава стрес, а неговата непредсказуемост.

4. Кои критерии не са толкова важни при избора на партньор?

Критериите за избор на партньор обикновено се въртят около привлекателност, чар, професионален статус и споделени хобита. Разбира се, тези фактори са важни, но те не показват нищо за емоционалната зрялост на човек и способността му да изгради връзка. Дори силното физическо привличане или чувството за „моментална връзка“ не са гаранция за това. Често се случва обратното: хората с несигурен стил на привързаност често бъркат интензивното вълнение с истинската интимност. Особено ако в детството е трябвало да се „борите“ за любов, Ви се струва много познато, когато партньорът Ви е емоционално недостъпен. Много хора също имат идеален образ за потенциален партньор, който е техен „тип“. Но често е трудно да се направи разлика между желание или илюзия и реалност – особено когато Вашият „тип“ изобщо не е позитивно настроен и ангажиращ. „Имаме толкова много общи неща“ също може лесно да бъде подвеждащо като критерий. Въпреки че това създава близост, не дава никаква представа за устойчив модел на обвързване. По-важното е: Как се справяте един с друг, когато нещата станат трудни?

5. Кои несъзнателни фактори водят до избора ни на партньор?

Преживявания от детството

Изборът ни на партньор е силно повлиян от преживяванията ни на привързаност в ранното детство. Нашето „поведение“ по отношение на близост, сигурност и връзка се оформя от това как нашите родители са се отнасяли с нас (дали са били надеждни, отразявали ли са чувствата ни или не са ги валидирали). Това продължава да влияе на романтичните ни взаимоотношения по-късно: Ние винаги сме привлечени от това, което ни изглежда познато, защото го възприемаме като „нормално“ – дори и да не е здравословно за нас. Така че става въпрос за познатост, а не за качество: Ако сме имали емоционално дистанцирани родители като деца, сме склонни да избираме и такива партньори в зряла възраст.

Повторение на стари модели

Често проектираме модели на взаимоотношения от детството си върху партньорите си и несъзнателно повтаряме стари модели, надявайки се най-накрая да получим това, което ни е липсвало тогава.
Това ни кара да търсим и да се влюбваме в емоционално недостъпни хора, които ни напомнят за отсъстващия баща или за емоционално претоварена майка. Мозъкът и нервната ни система разпознават това усещане като „любов“. Обикновено повтаряме тези модели, докато не ги осъзнаем и не ги променим — двигателят тук е стремежът за изцеление и удовлетворяване на нуждите.
А в обратния случай - онези с положителна детска привързаност се привличат от емоционално достъпни партньори.

Ранно емоционално програмиране на нервната система и мозъка

Нашите системи за физически стрес и обвързване се оформят много рано по начин, който се усеща „като любов“ до края на живота ни. Тези, които са израснали в постоянен емоционален стрес, са особено привлечени от нестабилни или „интензивни“ връзки, защото нервната им система е запозната с това. Но вълнението, несигурността и промените в близостта също могат да бъдат пристрастяващи. Хормоните допамин и окситоцин са отговорни за това.

6. Как изглежда повторението на стари модели?

Клиентите разказват например, че винаги се озовават с хора, които не искат. Това обикновено е знак, че родителите им са били емоционално недостъпни. Ако човек, който им харесва, не се обади след срещата им, това поражда несигурност и силно активира системата за възнаграждение. Те чувстват вълнение и копнеж, допаминът се освобождава и мнозина след това интерпретират това като любов. В действителност обаче само нервната система изпитва нещо познато. И обратно, може да се случи да срещнете някого, който е съвместим, но искрата да не се появи. Сигурното поведение на съвместимия човек не активира системата за привързаност у дригия. Тези два примера илюстрират защо трябва да избирате партньор повече с „главата“, отколкото със „сърцето“ си.

7. Как могат да се осъзнаят евентуални нездравословни модели?

Почти е задължително да се върнете към собственото си детство и да идентифицирате влияния, модели и тенденции на привързаност (сигурна, тревожна или избягваща). Вече има много онлайн тестове за стилове на привързаност. Много полезна книга по тази тема, която включва и тест, е „Привързани" от Амир Левин и Рейчъл Хелър. Полезно е също да изследвате собствените си модели в минали връзки: Към какъв тип партньор винаги съм бил привлечен? Как се развиха тези връзки? Какви страхове или защитни механизми имам, когато става въпрос за интимност? Понякога можете да откриете и физически реакции, които могат да бъдат добри индикатори.
Друг вариант би бил да помолите близките си за откровена обратна връзка. Най-сигурният метод обаче е да потърсите коучинг или терапия. Това помага да се разпознаят и разберат по-дълбоко лежащи модели от детството и да се интегрират добре, и особено при страх от обвързване.
Целта не е човек да бъде „перфектно излекуван“, а да осъзнае своите модели, за да може да направи активен и съзнателен избор на партньор. Ако решаваме повече с главата си, отколкото със сърцето си, играем на сигурно.

8. Има ли смисъл да се търси партньор чрез приложенията за запознанства?

Приложенията за запознанства предлагат огромен избор от потенциални партньори – в мащаб, невъзможен досега в човешката история. Това е очевидно предимство. В същото време начинът, по който общуваме в приложенията, има тенденция да насърчава несигурната динамика: поради анонимността, ние сме по-малко ангажирани с приложенията; бързото „суайпване“, фокусът върху външния вид и безкрайният избор водят до това, че не се ангажираме емоционално. А това е точно обратното на сигурното поведение при обвързване, като надеждност, постоянно поддържане на контакт, последователност на думите и действията. Особено за хора с тревожен стил на привързаност, онлайн запознанствата често са стресиращи поради липсата на сигурни сигнали: съобщенията пристигат нередовно, а „ghosting“-ът е почти норма. Това увеличава несигурността и, за съжаление, често и емоционалната зависимост. Но ако онлайн запознанствата се използват съзнателно и ако знаете точно за какво да внимавате от самото начало до срещите, аз ги виждам като много добър начин да опознаете потенциалния си партньор.

9. Какво трябва да направите, ако продължавате да намирате „грешния“ партньор?

Ако се окажете с „грешния“ партньор и осъзнаете това сравнително рано във връзката, е препоръчително да се разделите. За да привлечете партньор, способен на връзка е от съществено значение да опознаете по-добре себе си – и по този начин собствените си нужди от привързаност. В крайна сметка това винаги се свежда до един въпрос: „Чувствам ли се емоционално сигурен в момента и какво ми е необходимо, за да го направя?“ Въз основа на този въпрос си струва да работите върху собствените си умения за привързаност и взаимоотношения. Хората с несигурни тенденции при обвързване могат да се развиват стъпка по стъпка към по-сигурен стил на привързаност. Това не означава, че трябва да се промените напълно, но без да разпознавате стари модели и да сте способни на нови преживявания, прекъсвате цикъла.

В този контекст е важно да:

• да разпознавате стари модели на поведение
• да се научите да разбирате собствените си нужди и да ги комуникирате ясно
• да се научите да регулирате собствените си емоции
• да поставяте и поддържате граници

10. Означава ли това, че собствените модели на привързаност могат да бъдат подобрени?

Да, моделите на несигурна привързаност определено могат да бъдат подобрени. Нервната система се нуждае от повтарящи се преживявания на близост, които не са свързани с болка или отдръпване. В психологията на привързаността това се нарича „корективни емоционални преживявания“ – моменти, в които усещаме, че близостта не е опасна, че конфликтите могат да бъдат разрешени и че надеждността е възможна. За щастие, нашата система за привързаност е гъвкава през целия живот.

В този контекст е важно да вземете съзнателно решение да не общувате повече с емоционално недостъпни хора, дори и да изглеждат много привлекателни. Необходима е много смелост, за да се отворите за спокойни и сигурни взаимоотношения – особено ако Вашата нервна система е свикнала с много повече драма („Това е толкова спокойно и безинтересно – това не може да е любов.“)

Наистина е полезно да потърсите психологическа подкрепа по време на този процес. Коучингът, психологическото консултиране или психотерапията често могат да доведат до бързи и най-вече трайни промени.

Моето заключение e: Изборът на партньор не е въпрос на съдба, а комбинация от модели и решения. Тези, които осъзнават собствените си модели и стил на привързаност, могат да се научат да поддържат здрави взаимоотношения, фокусирани върху близост, доверие и взаимен растеж – и съзнателно (!) да изберат подходящ партньор.