Съхраняване на свободно течащите реки на Балканите

Активистът Улрих Айхелман посвещава целия си живот на реките, защото, както казва той, те са нашите жизнени артерии. Като дете 64-годишният мъж най-много обичал да играе край някое поточе, а по време на следването си открил очарованието на дунавските заливни гори източно от Виена. Оттогава той се бори свободно течащите и слабо променени реки и речни участъци в Европа да бъдат запазени. Първо дълги години работи за Световния фонд за природата (WWF), а през 2011 г. основава природозащитната организация RiverWatch.

Как се стигна дотам да посветите целия си живот на защитата на реките?

Нямаше някакво голямо „уау“-преживяване. Но едно поточе играеше голяма роля в моето детство. Израствах в малко село край Падерборн (Северен Рейн-Вестфалия, бел. ред.). През него течеше река Алтенау. Това беше моят свят. Плискахме се в нея, хващахме риби, наблюдавахме рибарите. Бяхме опънали въже над потока и се люлеехме по него като Тарзан. Мисля, че тогава нещо се е запечатало в мен — това усещане за свобода, за жизненост.

И в един момент това се превръща в професия. Или по-скоро в мисия?

Учил съм Ландшафтно планиране и поддържане и отидох на стаж във Виена. Там застанах в Дунавските заливи и водата беше различна от идилията на моето село. Там за пръв път видях крайречна гора със стари речни ръкави и чакълести острови.

С RiverWatch сега се фокусирате върху Балканите. Защо?

Защото там все още има много свободно течащи и екологично функциониращи речни системи. В други региони често са останали само отделни свободно течащи участъци. Например Дунав в Централна Европа е силно повлиян от язовири и други хидротехнически съоръжения. На Балканите обаче все още има функциониращи речни системи. С всички свои притоци те са като мрежа от артерии. Но и те са застрашени: според RiverWatch и партньорските организации в рамките на кампанията „Save the Blue Heart of Europe“ на Балканите са били планирани множество водноелектрически проекти, част от които вече са реализирани. Организацията посочва, че заедно с партньорите си е успяла да предотврати редица строителни проекти през последните години. Нашата кампания „Save the Blue Heart of Europe“ вече се е превърнала в истинско движение.

Как конкретно се предотвратява строежа на една такава централа?

Най-ефективният подход е комбинация от регионално, национално и международно ангажирани хора, които заедно и координирано се изправят срещу заплахите. Много важни са хората на място. На Балканите много от тях вече са разбрали каква екологична стойност имат местните свободно течащи реки. Те дори не са знаели колко редки са подобни речни системи в европейски мащаб, защото никога не са виждали колко силно променени са те другаде. Когато някой дойде и каже: „Тези реки имат висока екологична стойност и са рядко срещани в толкова запазен вид в Европа“, това променя нещата. Ангажираността на хората ме впечатлява. Те излизат на улицата, окупират строителни площадки, понякога поемат сериозни рискове. Този граждански ангажимент за природата там е много по-силен, отколкото при нас. Смелите жени от Крушчица вече са известни – те са окупирали строителна площадка в босненско-херцеговинските планини повече от 500 дни и нощи. Тяхната река днес е защитена от конкретния планиран строителен проект.

Вие се борите най-вече срещу язовирните стени, имаше ли събитие, което Ви е повлияло особено?

Събитията около язовира Илису на река Тигър в Югоизточна Турция: Когато през 2006 г. започнаха плановете за изграждането на огромния язовир, започнах самостоятелна дейност, за да се боря срещу проекта. Наистина успяхме да убедим международни инвеститори да се оттеглят и празнувахме, когато Германия, Австрия и Швейцария се оттеглиха през 2009 г. Но след това трябваше да науча, че победата никога не е окончателна. Турският президент Ердоган намери парите и построи язовира за водноелектрическата централа въпреки всичко. Десетки хиляди жители бяха преселени, а засегнатите населени места бяха над 200. Един от най-древните региони на човечеството беше унищожен, а промененият воден режим оказа влияние чак до Ирак.

Едно тежко поражение…

Бях ходил там много пъти, бях опознал хората, домовете им, историите им. И после трябваше да гледам как водата идва. Не внезапно — съвсем бавно. Първо изчезнаха долните етажи, после цели улици. В един момент по повърхността започнаха да плуват мебели. Боклуци. Спомени. Знаех, че това е последният път, в който виждам тези места, мостове, целия този пейзаж. 60 000 души загубиха дома си. Дори древният град Хасанкейф — историческо място на 12 000 години, някога спирка по Пътя на коприната — потъна под водите на новия язовир. А ние не можехме да направим нищо. Това чувство на безсилие остава.

А какви са Вашите най-големи успехи?

Един от най-големите успехи е защитата на река Вьоса в Албания. Там е защитена речната система на Вьоса — от границата с Гърция до Адриатическо море, заедно със свободно течащите ѝ притоци. В Босна също имаше важни напредъци. Там в една част от страната беше забранено строителството на малки и средни водноелектрически централи. Като цяло Балканите са един от регионите в Европа с много запазени свободно течащи речни системи. Загубата им би означавала намаляване на едни от малкото останали големи свободно течащи речни системи в Европа. На Балканите има много ендемични видове риби, които се срещат само в този регион, например мекоустата пъстърва. Дори не мога да преброя колко животински вида учените ни са открили там като нови през последните десет години. Един от тях дори е кръстен на мен — вид каменарка (водна муха): Oxyethira eichelmanni.

Но тези държави не се ли нуждаят от енергия за развитието си?

Да, но водната енергия вече е силно развита в много страни и не сме в 60-те години на миналия век — отдавна има нови алтернативи.

Как се финансира Вашата организация?

Не получаваме държавно финансиране, а работим с дарения и грантове. Има различни фондации в областта на опазването на природата и много дарения — от по-големи суми до съвсем малки. Например едно дете превежда всеки месец по едно евро. Важна роля вече почти десет години играе и компанията Patagonia, която ни подкрепя активно.

Как се стигна до сътрудничеството с американската компания?

През 2016 г. ми се обади жена: „Здравей, тук е Михела от Patagonia.“ Не познавах тази марка за облекло. Тя ми обясни, че тяхната компания подкрепя проекти за опазване на природата, включително кампании за защита на реки. Тя беше добре запозната с нашите каузи и смяташе, че кампанията „Save the Blue Heart of Europe“ е добра. Оттогава те са част от нея и например са продуцирали документалния филм „Blue Heart“ срещу водноелектрическите проекти на Балканите. Въпреки това всичко не работи само с пари. Най-важни са хората, които се ангажират с истинска страст. Учени работят безплатно или за много малко пари, адвокати ни подкрепят, артисти създават обществена видимост, активисти на място се борят изключително силно. В крайна сметка това е класическа битка като на Давид срещу Голиат.

Как успявате да продължавате напред?

Моят подход е да давам всичко от себе си, но винаги да ми е ясно, че е по-вероятно да загубя, отколкото да спечеля. С това отношение човек може да постигне нещо. А ако загуби, не стига до прегаряне (burn-out).