Дали е тортата, която сме опекли за училищния базар, или организацията на групата за почистване: това усещане за създаване на повод за радостта у другите и смисъла на нашите действия е изключително приятно. Доброволчеството в подкрепа на другите не само намалява нивата на стресовите хормони, но и укрепва мозъка ни, като дори удължава живота ни, превръщайки се в своеобразно магическо лекарство за нас самите.

Ето как действа това: Когато се ангажираме със социални каузи, тялото излиза от обичайния постоянен режим на тревога и преминава в по-спокоен режим, а нивото на стресовия хормон кортизол спада. Това облекчава имунната система, пази кръвоносните съдове (което е добре за сърцето!) и намалява тихите възпаления. Изследвания показват, че добрата социална интеграция е свързана със значително по-ниска смъртност.

Някои ефекти могат да се усетят и веднага, например радостта: Готовността да помагаме активира в мозъка региони, които освобождават допамин и ендорфини. Това създава топло, чисто чувство на радост, подобно на това след спорт, но със социален привкус

Също така мозъкът ни се възползва от социалната ангажираност: Активната доброволческа дейност може да има положително въздействие върху когнитивните способности на помагащите, както показва едно изследване на Университета в Ерланген-Нюрнберг. Тя намалява три важни рискови фактора за деменция: социалната изолация, физическата неактивност и депресията. Тъй като жените страдат по-често от това заболяване, те се възползват особено много от този положителен ефект.

Приятният контакт с другите има още един хубав ефект: освобождава окситоцин. Този хормон действа като биохимичен социален лепило, което насърчава доверието в околните — особено в тези времена, това е изключително ценно и полезно нещ

Контактът с хора в нужда има и друг положителен ефект: той освобождава окситоцин. Този хормон действа като биохимично социално лепило, насърчавайки доверието в нашите събратя – изключително ценен и полезен актив, особено в тези времена.