Биопродукти: Защо все повече хора ги избират?

Логото за био продукти на Европейския съюз празнува своя 15-и рожден ден – малък зелен знак, но с голямо значение. В тази статия обясняваме защо биологичното производство е толкова полезно както за природата, така и за самите нас.

Хранителни продукти, при производството на които се обръща внимание на опазването на околната среда и благосъстоянието на животните, са все по-търсени.

Логото за био продукти на ЕС: един малък зелен знак, с дванадесет бели звезди, подредени във форма на листо, който гарантира, че продуктът отговаря на стандартите за биологично производство. Биологичните храни се превръщат в тенденция и успешно променят земеделието в Европа. И докато в много други сектори в момента преобладава застой, биопродуктите процъфтяват: През 2023 година приходите от био храни в търговията на дребно само в ЕС са достигнали 46,5 милиарда евро, с текущ годишен ръст от близо три процента, според независимия изследователски институт „The Organic Research Centre“.

Какви са предимствата на био производството?

Строгите директиви на ЕС гарантират, че при производството на храни от биологично земеделие се отчита защитата на околната среда, биоразнообразието и благосъстоянието на животните. Това означава отказ от химически синтетични пестициди, изкуствени торове и генно инженерство. Разрешени са само ограничени количества изкуствени добавки в храните. Себастиан Тейсинг, експерт по земеделие и говорител на „Грийнпийс“ за Източна Европа. подчертава, че особено за благосъстоянието на животните се полагат много усилия: „Например, свиня от 100 kg в конвенционалното отглеждане има значително по-малко от един квадратен метър пространство. В биологичното земеделие свинете имат поне три пъти повече място, винаги имат достъп до слама и външни пространства.“ Но биологичното производство не носи само тези познати етични и екологични предимства, то също така е по-устойчиво при кризи: „Конвенционалните стопанства са силно зависими от глобалните вериги за доставки, от изкуствени торове или пестициди и консумират много повече енергия. Ако тези потоци бъдат прекъснати или нарушени, системата се разпада.“ Биологичните стопанства от своя страна са предимно регионални и често могат да затварят хранителните и нутриентни цикли в собственото си стопанство или в страната: „Това ги прави значително по-устойчиви.“

Разбира се, има и критики към био пазара: най-често срещаният аргумент е, че биото не е за всеки, защото е твърде скъпо. Експертът Тейсинг контрира, че всъщност конвенционалното земеделие продава стоките си прекалено евтино: „Производството е евтино, за сметка на климата, природата и в някои случаи и на работниците“, обяснява Тейсинг. В крайна сметка за това плаща цялото общество. Биото не причинява тези щети, но произвежда по-малко количество, което е по-скъпо.

Другият недостатък е бюрокрацията. За много малки стопанства получаването на био сертификат е твърде усложнено. „Аз също съм привърженик на директните търговци като фермерските магазини или хранителните кооперативи“, разказва Тейсинг. Който купува месото си директно от фермата, където може сам да види как се отглеждат животните, не се нуждае от сертификат за техното благосъстоянието. Всеки, който разговаря с производител на плодове на седмичния пазар, ще научи как той сам произвежда ябълков сок или мед – без генетична техника или изкуствени торове.

В „джунглата“ на знаците за качество

За Тейсинг е абсолютно задължително стопанствата, които искат да носят зеления знак на ЕС, да бъдат строго контролирани: „Фермите, които искат да живеят от биоземеделие, могат да го постигнат.“ Всяка година държавно упълномощен контролен орган проверява спазването на стандартите. Само след това даден хранителен продукт може да носи знака за качество на ЕС. При пазаруване в супермаркета обаче се срещат безброй други лога и търговски марки. Например, знакът за риба MSC, някога амбициозна инициатива, днес позволява както експлоатацията на застрашени видове, така и риболова, който унищожава биоразнообразието. Други знаци, напротив, имат изисквания за био качество дори по-строги от тези на ЕС, като известния знак Demeter или зеленият знак Naturland. Други знаци като Fairtrade се фокусират основно върху социални аспекти като човешки и работни условия. И те са оценени като надеждни. В ЕС важи правилото: Където пише био или еко, трябва и продуктът да е такъв. Термини като „биологично“, „екологично“, „контролирано биологично“, „биологично-екологично земеделие“ са законово защитени и гарантират поне стандартите на Европейския съюз. Въпреки това винаги е добре да има малко повече от това при пазаруване.

Пример за био производство: Пчеларство в града

Био мед в градски условия: В Любляна има над 4 500 пчелни кошера, като броят им се увеличава, защото пчеларите получават подкрепа. Градът засажда специални нектароносни храсти и коси обществените зелени площи само два пъти годишно, за да могат растенията да цъфтят и да бъдат опрашвани от пчелите.
Туристите могат да научат всичко за производството на мед в словенската столица по време на екскурзии по "Пътеката на пчелата". Пчеларството там има дългогодишна традиция – находки от праисторически времена го доказват, а името на квартала „Медно“ означава „носещ мед“.

Още един пример: Фермерски кооператив

Едно райско био поле за всички: Кооператив в пражкия район Троя, в Чехия. На площ от 3 000 квадратни метра екипът отглежда почти всички познати зеленчуци, а също така има овощни дръвчета, храсти с горски плодове, грозде, дюли, смокини, орехи, лешници и бадеми.
Общността произвежда няколко тона плодове и зеленчуци годишно и ги разпределя сред членовете си. Всеки може да се присъедини срещу годишен членски внос.